Как да помогнем на разгневено дете?
Едно важно правило, което трябва да знаят родителите на детето, склонно към агресия: на него му е необходимо да се разтовари, необходимо е да бъде научено да се избавя от натрупващото се напрежение, да му се даде модел как да използва преливащата си енергия за мирни цели.Ако детето няма възможност да ритне топката, то ще ритне своето другарче. Необходимо е вашето дете да има колкото може повече възможности да се освобождава от натрупаната негативна енергия. Създайте му условия да удовлетворява потребността си от движение. Това може да е спортна секция на училище или спортен ъгъл вкъщи. Просто това трябва да е място, където е разрешено на детето да прави каквото му се иска: да лази, да се търкаля, да хвърля топката.
Като правило, агресивните деца не могат да изразяват своите чувства, те ги потискат, натрупват ги вътре в себе си, не говорят за тях и не се опитват да ги разберат. В резултат – неизбежен срив вкъщи, пред близките, в позната обстановка, където детето е свикнало да се отпуска. И това не носи на детето облекчение, защото то започва да се чувства виновно, особено, ако е получило и наказание за поведението си. Оттук следват още по-големи сривове по-нататък, и те ще бъдат още по-бурни и по-продължителни. Предложете на детето да остане само в стаята си и там да изкаже всичко, което му се е наслоило по адрес на този, който го е ядосал. Дайте му да разбере, че вие нямате намерение да подслушвате на вратата и да го наказвате след като чуете думите му. Ако много му се е натрупало, разрешете му да удря възглавницата или дивана, да накъса няколко вестника, да напише на лист думите, които му идват в главата и после да накъса написаното. Може още да посъветвате сина или дъщеря си в момент на раздразнение, преди да каже или направи каквото и да било, няколко пъти дълбоко да си поеме дъх и да преброй до 10. А може още да му предложите да нарисува своя гняв, за да остане по-голямата част от него на листа. Има много начини. Важното е да не си мислите, че с вашето дете се случва нещо лошо и затова трябва да му се карате и да го наказвате. На малкия агресор му е нужно много внимание, съвет, готовност за разбиране и помощ, а не крясъци и шамари.